Публикувано на: 8 март 2017
Новина на Брита Милованцева, „Наблюдение на човешките права по света“
Отвличането на Ханан
Ханан Адли Гиргиз, която изчезна на 26 януари (снимка на „Наблюдение на човешките права по света“)
Осемнадесет годишната египетска християнка Ханан Гиргиз била отвлечена от дома си на 26 януари, а сега се разбира, че службите за сигурност са я задържали и са й дали нова мюсюлманска самоличност.
Момичето изчезнало на 26 януари от дома си в Есна, селце в Горен Египет. Братята й разбрали, че я няма, когато се върнали в 3 часа рано сутринта от полето, където поливали посевите. Ханан живеела с възрастната си майка и единия от нейните братя, Резейки, заедно със съпругата му.
Както съобщава „Наблюдение на правата на човека по света,“ семейство Гиргиз обвинили съседа им, 27 годишния Мохамед Ахмед Нуби Солиман, за отвличането на Ханан. „Около 22.30 вечерта съседите ни, братовчеди на Солиман, казали на брат ми Резейки, че забелязали крадец край обора с домашните ни животни,“ казва Романи, единият от братята. „Резейки взел одеяло за през нощта и отишъл в обора, за да пази животните.“
Романи счита, че това било планирано, та Резейки да остави жените сами в къщи. Самият Романи обясни, че Солиман мразел семейство Гиргиз и често им причинявал неприятности.
„Около 3 часа рано сутринта, когато братята ми и аз се върнахме, намерихме вратата отворена,“ казва той. „Майка ни спеше, но Ханан не бе в стаята си. Помислихме, че може би е отишла да спи при снаха си, затова отидохме и я разбудихме, но тя каза, че Ханан не е идвала при нея. Търсихме навсякъде и дори отидохме у роднини, за да видим дали тя не бе отишла при тях, но никой не беше я виждал.“
„Дрехите на Ханан, нейните бижута, личната й карта и свидетелството за раждане си бяха в стаята й, едната от домашните й чехли бе край прага на вратата, което ни накара да мислим, че тя е била отвлечена, докато е била с нощница. Иначе Ханан не би напуснала дома си без причина.“
„Ако искаше да излезе от къщи тя би се облякла, а нямаше да излиза по пижама,“ казва Резейки. „Тя бе щастливо момиче, бе сгодена за мъж, когото тя сама бе избрала. Те се канеха на другия ден заедно да излязат и да купят бижута. Тя току що си купи нови дрехи за сватбата на братовчед си, която бе насрочена за неделя.“
Следствието привикало Солиман и той си признал, че имал някаква връзка с инцидента, но полицията не предприела нищо и го освободила поради липса на физически доказателства. Семейството на Ханан обвинило полицията в заговорничество с похитителите й.
Само думи, но не и действия
Барсум Уахба, адвокатът на семейство Гиргиз
Семейството се свързало с адвоката си, Барсум Уахба, който го посъветвал да потърси момичето при приятелки и роднини, преди да подаде жалба в полицията. Но след като и на втория ден не могли да я намерят, роднините подали на 28 януари жалба; полицията обаче нищо не предприела и семейството организирало протест край полицейския участък, на който роднините настоявали полицаите да предприемат разследване на случая.
„Те многократно ни обещаваха, че ще ни помогнат с намирането на Ханан, но в края на краищата нищо не направиха,“ казва Романи. „Не знаем защо не искат да ни помогнат. Дали защото сме християни или пък защото те заговорничат с похитителите и отвличат християнки, за да ги обърнат в ислям? Обвиняваме ги в бездействие и съучастничество.“
„Полицията явно нехае по отношение на случая с Ханан,“ добавя адвокат Барсум Уахба. „Те нищо не предприеха, за да помогнат на братята да намерят сестра си… Казаха, ‘дайте ни два дена и ще ви я върнем,’ но това бяха само думи, но не и действия. Те просто са несериозни, а иначе те съзнават, че имат възможност да разберат къде е Ханан и кой я е отвлякъл. Бездействат, защото жертвата е християнка, тяхното поведение просто е фарс. Искаме хората да се отнасят с нас като с човешки същества, а не като с втора ръка граждани. Имаме чувството, че нямаме никакви права тук.“
Смяна на самоличността
Няколко седмици по-късно Резейки Гиргиз бил в полицейския участък в Есна и научил от представител на службата по гражданска регистрация, че службата за сигурност издала на Ханан нова лична карта. Тогава роднините й отишли в щабквартирата на службата в Луксор, за да настояват за освобождаването й, но служителите отрекли да я държат и казали, че не знаят нищо за местонахождението й.
Г-н Гиргиз казал, те дълбоко го обидили, когато той отишъл да попита за Ханан.
Тогава роднини и приятели организирали протест пред службата за сигурност, настоявайки за връщането на Ханан; те пеели и християнски богослужебни песни. Г-н Гиргиз казал пред представители на „Наблюдение на правата на човека по света,“ че тогава служителите излезли навън и разгонили протестиращите. „Счупиха крака на 23 годишния ми брат и раниха по-големия ми брат Амир, който е на 28 години,“ казал г-н Гиргиз, добавяйки: „Те повлякоха майка ми по улицата, набиха трите ми лели и раниха двама други роднини, Шахин и Айман.“
Силите на реда използвали пожарникарска кола, за да разгонят протестиращите. Двадесет човека били арестувани, петима по-късно същия ден били освободени, а другите – на следващия ден, след като църковни водачи се застъпили за тях.
