Публикувано на: 28 март 2017
Новина на Джеймс Робъртс и Роуз Гамбъл
Все още живеещите в Ирак християни, чиито брой спадна от 1.5 милиона през 2003 г. на около 200 хиляди, „могат да изчезнат през следващите 6 до 12 месеца.“
Иракските християни се чувстват предадени поради неспособността на политиците и християните на Запад на практика да защитят правото им да останат по древните си родни места, казва служителят по помощи от диоцеза на римокатолическата църква в Ербил.
Като описва това само ден след терористичното нападение срещу Уестминстър, Стефан Расхе, който е ръководител на програмата за преместване на хора в Ирак, посочва, че дори и сега след геноцида на Ислямска държава все още няма справедливост за християнските общини, тъй че християните да продължат да живеят тук по родните си места.
„Ако християнското население бъде принудено да напусне земята си,“ предупреждава той, историята няма да обвини Ислямска държава, а ще обвини Запада, защото той стои безучастно и нищо не предприема.“
Преди САЩ и Великобритания да предприемат свалянето на Саддам Хюсеин по време на иракската война от 2003 година в страната живееха около 1.5 милион християни, а сега те са не повече от 200 хиляди. „А това е християнска култура, който предшества ислямската с повече от 500 години,“ посочва Расхе. „Ислямът няма да изчезне от Ирак, но християнството може да изчезне.“
Възстановяването на християнските села в Северен Ирак, унищожени от Ислямска държава, може да струва над 160 милиона британски лири (около 200 милиона щатски долара), се посочва в изследване, чиито резултати бяха обявени днес, 28 март 2017 г. Изследването подчертава, че немалко християни, които напуснаха тези области, желаят да се завърнат, но не могат да сторят това, тъй като домовете им са разрушени. Докладът посочва 12 християнски села, в които 11704 къщи са разрушени или сериозно пострадали.
И все пак християните се завръщат, до 1000 човека се върнаха в ниневийския град Телскуф, който заедно със съседните региони бе под управлението на Ислямска държава от август 2014 година до ноември 2016 г.
Докладът посочва, че все още 12000 семейства, намиращи се в Ербил, очакват помощ, за да могат да някак си да преживяват и да не напуснат страната.
