Публикувано на: 17 октомври 2017
Съобщение на Пат Депю
Си Дзинпин е този, който е натоварен със задачата да проправи пътя на нацията към установяването й като световна сила.
На всеки пет години комунистическата партия на Китай (КПК) определя кои ще бъдат нейните водачи и каква ще бъде политиката на страната. Тази година 19-ят конгрес се провежда в Пекин на 18 октомври. Огромното мнозинство на конгреса без съмнение очаква Си Дзинпин да бъде преизбран за генерален секретар (председател) на партията за втори петгодишен срок. През 2012 г., когато пое управлението след приключването на 18-я партиен конгрес, той издигна своя концепция за „китайската мечта“, целяща „велико обновление на китайската нация“. За сбъдването на тази велика мечта той постави две цели: до 2021 г. Китай да се превърне в умерено просперираща държава във всяко едно отношение, и до 2049 г., когато китайската народна република ще чества стогодишнината от рождението си, китайската нация да бъде напълно обновена. В реч в края на юли 2017 г. той каза: „Съвременността изправи китайската нация пред предизвикателства и трудности, но същевременно тя направи исторически преход от първото изправяне на крака към последващ по-заможен живот на населението и сетне към възможността да стане силна нация. Първият и вторият преходен период вече отмина и към днешно време идва предизвикателството да станем силна нация. Теоретично и систематично, а също в самите себе си, трябва да бъдем готови да направим Китай най-мощната сила в света.“
Като упоменава тези цели, известен водач на КПК отбелязва: „Китайците казват, че Мао Дзедун изправи китайската нация на крака, а Дън Сяопин проправи пътя на китайците към по-заможен живот. Ето защо Си Дзинпин има задачата до средата на това столетие да проправи пътя на нацията към създаването на мощна държава. Ако успее, той със сигурност ще стане третият китайски епохален водач след Мао и Дън. Тъй като се предполага, че 19-ят партиен конгрес ще обсъжда въпроса за това, как тази последна фаза на „китайската мечта“ да стане действителност, той ще бъде наречен третият най-важен исторически етап на КПК и на китайската народна република!“ Председателят Си предприе „безжалостна война“ срещу корупцията, в резултат на което повече от един милион служители на партията от долния и средния етаж на властта бяха наказани. Хората най-често смятаха, че с това той целеше да елиминира опонентите си и да съсредоточи цялата власт в ръцете си.
Освен че е председател на партията, Си е и главнокомандващ на китайските въоръжение сили. Твърдият контрол върху армията му дава възможност да даде право на голям брой военни делегати да вземат участие в конгреса. Удивително е, че 90% от всичките 300 военни делегати за пръв път ще вземат участие в конгрес. Това е най-големият брой военни в конгреса в цялата история на компартията. От края на 2015 г. Си реорганизира армията и отслаби сухопътните сили за сметка на военновъздушните и ракетните войски, които използват най-нови технологии. Новата военна сила на Китай ще позволи на страната по-твърдо да заяви намеренията си относно спорните острови в Източнокитайско и Южнокитайско море, да отслаби американското влияние и да защити китайските интереси чак до най-отдалечените територии на Африка, Латинска Америка и двата полярни кръга.
Конгресът навярно ще разгледа и въпроса за Хонконг и за това как партията да осъществява по-голям контрол върху него. Откакто градът бе отстъпен на Китай от британците, комунистическата партия не се намесваше твърде много в неговата политика, но след като Си Дзинпин пое председателското партийно място нещата се промениха, тъй като той все по-уверено се опитва да държи града в ръцете си. Това създаде напрежение и гняв, особено сред по-младото поколение, което иска за запази свободата си.
Китай разполага с най-многобройното работно население в света – около 770 милиона работници. Заможната класа, която доминира на потребителския пазар, все още съставлява една незначителна част от работещите в страната: по-малко от 2% от работещите в Китай печелят достатъчно, за да могат да плащат данък доход. Работниците в китайските градове работят шест дена в седмицата и получават около 9-10 хиляди долара годишно и въпреки, че животът в страната значително се подобри, що се отнася до доходи и потребление, средният гражданин все още изпитва големи трудности. Правителството продължава да повишава данъците и непрекъснато да увеличава глобите за онези, които не ги плащат.
От идването си на власт и до днес председателят Си продължава да ограничава свободите на хората в страната, като се започне от все по-твърдата цензура на медиите и интернета и се стигне до арестуването на дисиденти и защитници на човешките права. Това накара мнозина в Китай да казват за Си, че той е „най-авторитарният водач от времето на председателя Мао.“ Въпреки това той и управляващата комунистическа партия продължават да получават подкрепата на по-голямата част от китайските граждани. Мнозина очакват, че Си ще продължи да съсредоточава все повече власт в ръцете си.
Какво значение има описаното дотук за увеличаващото се християнско население на Китай? Ето какво предполагат новите правила на китайската държавна администрация за религиозните дела (ДАРД): забрана за излъчване на религиозни служби онлайн; забрана за провеждане на религиозни богослужебни дейности в училища; забрана за гражданите да заминават от страната с цел участие в религиозно обучение или конференции; никоя религиозна организация не може да получава дарения, било местни или чуждестранни, ако тя не е регистрирана и одобрена от ДАРД; никой не може да стане пастор (или да се нарече такъв) без одобрението на ДАРД; без нейно одобрение не може да се извършва и размяна на религиозни групи с цел обмен на религиозен опит; никой не може да учи богословие в образователната система, ако не бъде одобрен от ДАРД.
Преди идването на власт на Си през 2012 г. църквите се чувстваха по-малко преследвани, тъй като ДАРД не държеше толкова стриктно на собствените си правила, но правителството на новия партиен председател ожесточи мерките си срещу християните: стотици църкви бяха сринати с булдозери, кръстовете се свалят от храмовете и броят на арестуваните християни непрекъснато се увеличава. Китайски пастор казва: „Бог все още има работа в Китай. Нито смъртоносната хватка на комунистите, нито циничната имитация на конфуцианството, нито капитализмът или нещо земно може да повлияе върху живота на онези, които вярват в Божията сила! Да се молим за църквата в Китай, тъй че нищо да не може да отдели китайските вярващи от Бога! Чрез вярата си трябва да бъдем силни в Него! Да се молим Бог да обърне все повече китайци към Иисус.“
Да се молим за Китай!
