Публикувано на: 10 март 2019
Новина на Врата на Надеждата
„Помощ за Китай: Синдзян автономен район Или Казах. Отчаян баща се обръща с молба към Съвета по човешките права на ООН и към казахското правителство от името на болната си дъщеря, която по погрешка била пратена в затвор в Китай.
Молидир Джиаксилеке, китайка от казахски произход от северния китайски автономен район Синдзян бе арестувана на 18 февруари 2018 г., когато полицаи пристигнали в дома на баща ѝ, направили обиск, без да представят заповед за такъв, и заплашили майка ѝ и доведения ѝ брат, който боледувал. Джиаксилеке била отведена в полицейския участък на окръг Вуласитай, а по-късно преместена в полицейския участък на окръг Нилка.
Бащата и синът му от първия брак многократно подавали молба за свиждане с нея, но всичко било напразно. По-късно разбрали, че тя трябвало да бъде прегледана в местната болница и отишли там, за да я видят. Но двама полицаи, мъж и жена, били заедно с Джиаксилеке, главата ѝ била покрита с черна качулка, а на ръцете, краката и врата си имала белезници. Полицаите не позволили на роднините ѝ да разговарят с нея.
След това те отново многократно подавали молба да я посетят в затвора, но отново не им било позволено. На 4 май, само няколко седмици след като болният син починал от „непоносим умствен стрес“, както бащата се изразил, накрая на роднините на Джиаксилеке било позволено да я посетят. При посещението те разбрали, че здравето ѝ силно се влошило и то дотолкова, че единият ѝ крак въобще не функционирал и тя почти не можела да ходи, а дробовете ѝ също били увредени. Поради здравословното ѝ състояние полицията я прехвърлила в т.нар. „лагер по образователна преподготовка“, който всъщност е концентрационен лагер, където етническите малцинства от провинция Синдзян биват затваряни и измъчвани.
Накрая тя била отново пратена в затвора. На 23 ноември тя казала на баща си, че тайно била осъдена на 11 години затвор. Роднините ѝ също проверили как стои въпроса с присъдата и тя била потвърдена от окръжния съд Нилка. Съдът обаче не им показал никакви официални документи по нейния случай.
Оттогава насам те нямат вести от нея и се опасяват, че тя може вече да е мъртва. Роднините ѝ се намират под постоянно наблюдение и телефоните им се подслушват.
Бащата написал писмо, в което описва историята на дъщеря си и отправя молба към Съвета по човешките права на ООН, президента на Казахстан Назарбаев и външното министерство на Казахстан да се намесят и да помогнат за освобождаването ѝ.
