Публикувано на: 6 октомври 2019
Новина на Врата на Надеждата: Брита Милованцева
Четиридесет и две годишният пастор Юсеф Надархани, който в момента излежава десетгодишна присъда в затвора Евин в Рашт, Иран, започна гладна стачка на 23 септември 2019 г. в знак на протест срещу решението децата му да нямат право да продължат образованието си.
Пастор Юсеф Надархани и съпругата му Фатемех Пасандидех
На 23 септември на 15 годишния син на пастор Надархани Йоел не му било позволено отново да дойде на училище, тъй като не успял успешно да се справи с материала по ислямска наука, въпреки че през 2017 г. съдът излязъл с решение, че той може да присъства на уроците по този предмет на доброволни начала, без да е длъжен да взема активно участие в занятията. А на по-големия син на Надархани училищните власти отказали да издадат удостоверение за успеха му, което би му позволило да кандидатства за по-нататъшно продължаване на образованието.
Религиозните закони на Иран постановяват, че християните не са длъжни да участват в занятия по ислямска наука, същевременно обърналите се от ислям в християнство продължават да се считат мюсюлмани и те са длъжни да посещават тези часове.
Болката на бащата
Както съобщават от организацията „Солидарност с християните по света“, пастор Надархани написал писмо до затворническите власти, в което пише за наченатата от него гладна стачка:
„Мотивите ми за нея [гладната стачка] са породени от необходимостта да защитя децата си като членове на християнското малцинство, защото те са онеправдани поради дискриминационните мерки, предприети от служителите на министерството на информацията и националното образование“.
Пастор Надархани описва действията си като „мъката на един баща, който незаконно гние в затвора“. В писмото си той споменава и 11 годишната съдебна битка за правото на образование на децата от персийско говорещите вярващи от християнските общности.
Малко предистория
Пастор Надархани е роден в семейство на мюсюлмани, но самият той никога не е изповядвал активно исляма. Когато бил на 19 години той се обърнал към християнството. През декември 2006 г. бил арестуван по обвинение в отстъпление от исляма и заради евангелска дейност сред мюсюлманите. Две седмици по-късно е освободен, без да му бъдат повдигнати никакви обвинения.
На 12 октомври 2009 г. отново е арестуван по обвинение в незаконен протест край училището на децата му, когато разбрал, че иранските образователни власти приели нови правила, според които всички ученици са длъжни да изучават ислямска наука и да знаят корана; тези разпоредби са в противоречие с иранската конституция, обезпечаваща свобода на изповядването на религията.
На 18 юни 2010 г. Надархани и съпругата му Фатемех са арестувани по обвинение в отстъпление от вярата. Фатемех получила доживотна присъда, но била освободена от затвора само след четири месеца.
На 13 ноември 2010 г. Надархани получил писмено известие, че ще бъде екзекутиран чрез обесване. На 12 юни 2011 г. Върховният съд на Иран потвърдил смъртната присъда, но на 28 юни 2011 г. я отменил, като поставил условието Надархани да се откаже от християнската си вяра. По време на три съдебни заседания между 25 септември и 28 септември 2011 г. той бил заставян да се разкае и да се върне към исляма, но той отказвал. По време на разпитите той бил бит, а по време на престоя си в затвора бил поставян в единична килия за продължително време.
Едва през септември 2012 г. пастор Надархани бил оправдан по обвинението в отстъпление от вярата, но същевременно бил обвинен в евангелизиране сред мюсюлманите. През юли 2018 г. той очаквал насрочването на поредните съдебни слушания, когато на 22 юли ирански служители нахлули в дома му, използвайки електрошокови палки срещу сина му Даниел, влезли вътре и започнали да бият Надархани пред очите на двамата му сина и съпругата му; след това бил арестуван и влачен към ареста.
Понастоящем пастор Надархани излежава 10 годишна присъда.
