Публикувано на: 2 ноември 2019
Новина на Врата на Надеждата
Владимир Константинович Буковски е известен съветски дисидент, който прекара дванадесет години в психиатрични болници-затвори, комунистически лагери и различни затвори в бившия Съветски съюз заради критиките му срещу комунистите. Той почина от инфаркт на 27 октомври 2019 г. на 76 годишна възраст.
Владимир Константинович Буковски, на 76 г. Роден на 30 декември 1942 г., починал на 27 октомври 2019 г.
Ню Йорк Таймс писа за него:
„Това е герой с почти легендарна значимост сред другите съветски дисиденти и тяхното движение“.
Буковски бе водеща фигура в съветското дисидентско движение от края на 50-то докъм 70-те години на 20 век. Той бе известен активист на човешките права и писател, добре познат в родината си и в чужбина, който без страх критикуваше политиката на комунистите в бившия Съветски Съюз.
Същевременно той бе считан за надарен писател заради умението му да документира насилията в съветските затвори и подробно да описва мъченията, които оказват влияние както върху затворника, така и върху надзирателя.
През 1961 г., когато е на 19 години, Буковски бил изритан от Московския държавен университет заради критиките му към Комсомола (комунистическия съюз на младежта). Той ги написал на хартия и в тях нарекъл Съветския Съюз „незаконно общество“, а Комсомола – „отмиращо дружество“, което е загубило всякакъв морал и духовна власт; той призовавал за демократизацията на тази организация. Тъкмо тези негови писания привлекли вниманието на властите към Буковски.
На 1 юни 1963 г. Буковски е арестуван, а по-късно обвинен, без дори да присъства на делото, тъй като го нарекли „невменяем“ в съответствие с член 70.1 на криминалния кодекс на РСФСР (този член се отнася до антисъветската агитация и пропаганда). Официалното обвинение било създаване и притежание на фотокопия на антисъветска литература. Обявили го за душевноболен и го настанили в специализирана психиатрична клиника в Ленинград, където престоял до февруари 1965 г.
През декември 1965 г. Буковски станал един от съорганизаторите на протест против съдебното дело срещу писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Буковски разпространил т.нар. „граждански протест“, в който се настоявало да се спазва закона, според който на съдебни процеси могат да присъстват граждани и представители на средствата за масова информация. Демонстрацията получила названието Протест за гласност и тя отбелязала началото на движението за граждански права в Съветския Съюз.
Самият Буковски бил арестуван три дена преди датата на протеста, 5 декември, след което го държали в различни психиатрични клиники до юли 1966 г.
През 1967 г. е организиран нов съдебен процес срещу него и той отново е изпратен на заточение, този път в Бор, откъдето бил освободен чак през януари 1970 г.
Последните му думи в съда били публикувани в самиздат:
„Героичната реч на Буковски пред съда в защита на свободата и петте години мъченичество, прекарани в ужасяващите психиатрични затвори ще бъдат помнени дълго, след като неговите мъчители ще са изгнили в земята“, написа писателят Владимир Набоков в писмо от 1974 г., отправено до редактора на вестник The Observer.
През 1971 г. Буковски успя тайно да вкара на Запад над 150 страници документални доказателства за политическото насилие, осъществявано в психиатричните клиники на Съветския Съюз; той описва широко разпространената практика през 60-те и 70-те година на 20 век на настаняване в такива клиники като вид наказание, което може да трае неопределено време, и нарича клиниките затвори.
Международната реакция не закъсня, но през 1983 г. властите се оттеглиха от Световната психиатрична асоциация преди да бъдат изключени от нея заради злоупотребите с клиниките.
Едва на 5 декември 1991 г. двете обвинения срещу Буковски от времето на Съветския Съюз бяха свалени с декрет на Върховния съд на РСФСР.
През 1992 г. президентът Елцин го поканил като експерт, който да свидетелства пред конституционния съд, когато руските комунисти съдеха президента за това, че забранил партията им и им иззел имуществото. Буковски получил достъп до многобройни документи от архивите на централния комитет на комунистическата партия. С помощта само на лаптоп и ръчен скенер той тайно направил копия на документите, някои от които били строго класифицирани.
В най-новата си книга Как се преценява в Москва: съветските престъпления и съучастничеството на Запада (издадена на 14 май 2019 г. от издателство „9-ти ноември“), Буковски анализира хиляди страници от откраднатите от секретните архиви на Съветския Съюз документи.
Владимир бе огромен фактор във войната срещу тоталитаризма. В тази важна битка той много ще ми липсва. Пол Попов, Врата на Надеждата.
