FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните >

Още едно момиче от пленените в Чибок е спасено след седемгодишно пленничество на Боко Харам

Новина на Врата на Надеждата: Брита Милованцева

След поредица от военни операция от последно време, на 28 януари 2021 г. били освободени стотици пленници, държани в гората Самбиса. Сред тях е и Хауа Халим Маянга – една от ученичките, които бяха отвлечени от Боко Харам на 14 април 2014 г.

Хауа Халим Маянга е едно от отвлечените от Чибок момичета, което вече е на свобода

Най-малко 276 момичета бяха отвлечени, докато се готвеха за изпитите си за завършване в средното училище в Чибок, Нигерия, когато на 14 април 2014 г. бойци на Боко Харам нападнаха училището. Десетина от тях успяха да избягат, а през май 2016 г. още едно момиче бе спасено, докато то бродеше из горите и търсеше помощ.

Отвличането на момичетата привлече международното внимание и дори бе създадена онлайн социална група, наречена Кампания „Върнете момичетата ни“ – #BringBackOurGirls. След преговори с нигерийското правителство, през 2016 г. Боко Харам освободи 21 момичета, а през 2017 г. бяха освободени още 82, като бе направена размяна с членове на Боко Харам, държани в столицата Абуджа. Около 112 ученички си останаха в плен на терористичната организация.

Както съобщава една нигерийска осведомителна агенция, военните бомбардирали гората Самбиса, където се укрива Боко Харам.

„Вече цял месец войските ни бомбардират гората Самбиса и местоположението на Боко Харам в изпълнение на две наши операции – Тура Такайбанго и Лафия Доле. Немалко цивилни лица бяха освободени,“ съобщава военен източник.

„Опитваме се да неутрализираме врага и да освободим колкото се може повече пленници. Сред освободените е и едно момиче от Чибок. Все още много други момичета са в плен и ние се опитваме да установим от кои семейства те са били отвлечени.“

Във вторник Хауа позвънила по телефона на баща си да му каже, че тя и други хора били спасени от лапите на Боко Харам.

„Тя питаше, ‘Това баща ми ли е? Това баща ми ли е?’ и същевременно плачеше. Плачът й беше толкова силен, че не можех съвсем да разбера какво казва. Аз също заплаках. Мислех си, че никога повече няма да я чуя,“ казва бащата Али Маянга.

„Всички вкъщи сме щастливи, къщата ни е пълна с приятели, които също се радват заедно с нас.“

Али Маянга казва, че по време на разговора с дъщеря си не могъл да чуе всичко, тъй като тя говорела през сълзи и обаждането било съвсем кратко. Но разбрал, че тя вече е в безопасност и се намира под грижата на военните.

Той добавил също така, че позвъняването било от телефон на органите за безопасност.

Все още не се знае колко момичета от пленените са успели да избягат от пленничеството.