Публикувано на: 17 декември 2021
Новина на Врата на Надеждата: Брита Милованцева
„Мъчения и жестоко нечовешко отношение или наказание“ е доклад, който наскоро бе публикуван от Бъдещето на Корея в раздела му за религиозните малцинства в Северна Корея; докладът се основава на 237 интервюта с оцелели от жестокостите, със свидетели и насилници, които избягали в Южна Корея.
Християните, които са най-малцинствената група в Северна Корея, са „най-жестоко преследваните“.
Както се съобщава в доклада, християните, които сега живеят в Северна Корея, са от семейства, които са познавали християнската вяра преди този режим да дойде на власт през 1948 г. Тези корейци са познавали християнски мисионери от Китай, когато били там, за да припечелят пари за прехрана.
„В Северна Корея има тайни църкви, състоящи се от неголям брой членове, но те не са много и са подложени на изключително жестоко преследване“.
В доклада се описват различни форми на мъчения за членовете преди всичко на две религиозни групи – изповядващите шаманизъм и християните: те са подлагани на гладна смърт, отнемане на каквито и да са хигиенични условия за живот, физическо насилие и различни видове мъчения. Всяко едно от тях се извършва по най-жесток начин.
Един от оцелелите мъченията разказва, че трябвало да ядат на ситно нарязани репи, примесени с малки камъчета и пясък.
„Пазачите нарязваха замразени репи и заедно с тях ни даваха за храна и малки камъчета заедно с пясък. Първоначално не можех да ям това ядене, защото малките камъчета и пясъка непрекъснато бяха между зъбите ми, но вече на петия ден трябваше да ги ям, защото бях много гладен.“
Един свидетел описва смъртта на християнка, която ръководела домашна църква.
„Те разкъсаха устната й, един полицай я държеше за косата и блъскаше главата й в решетките на затворническата килия; друг полицай я накара да сложи ръката си на земята и стъпи върху нея, като завъртя петата си на 90 градуса. Всичките й пръсти се изпочупиха, отказана й бе всякаква медицинска помощ. Казах й да се откаже да събира вярващи в домашната църква, но тя ми отговори, че трябва да се грижи за членовете й. По-късно тя почина, след като бе жестоко пребита от служители на министерството за държавна сигурност.“
Друг оцелял жестокостите разказва за т.нар. позиционни мъчения.
„Прекарах осем месеца в ареста заедно с друг вярващ, който по-късно почина. Служителите по превъзпитание ни биеха с железен прът, ако кажехме нещо или си извърнехме главата настрана, докато ни караха да стоим неподвижно само в едно положение. Казаха ни да не помръдваме даже ако видим, че някой край нас падне на пода и умре“.
