Публикувано на: 13 февруари 2023
DOHI NEWS
Неотдавна бяха арестувани 44 християни, които са задържани в затвора Май Серва в покрайнините на Асмара, столицата на Еритрея. С това общият брой на християните, хвърлени в затвора заради вярата си, надхвърля 400 души.
В края на 2020 г. Твен Теодрос беше освободена, след прекарани близо 16 години в еритрейски затвор. В наскоро излязло интервю тя разказа за предаността си към Исус Христос и за престоя си в затвора, където е била измъчвана заради вярата си.
Твен повярва в Исус на 21-годишна възраст. Две години по-късно, през 2004 г., тя е арестувана, след като напуска църковно събрание, и е задържана от властите в продължение на един месец. Тогава ѝ се налага да вземе много трудно решение: „Можех ли да се откажа от семейството си, от образованието си, от работата си, от нещата, които най-много обичам? И какво щеше да стане с живота ми?“, са въпросите, които я вълнуват в онзи момент. „Спомних си стиха от Библията, който казва, че трябва да се откажа от всичко заради Христос, и веднага взех своето решение“.
Същата година, по време на молитвено бдение в навечерието на Нова година, Твен е арестувана за втори път. Поставена е в метален контейнер в затвора Май Серва, където прекарва близо три години.
Заключена в метален контейнер и измъчвана, Твен вижда как много нейни съмишленици се отказват от вярата си в Христос, за да бъдат освободени. Надзирателите се опитват да я притиснат да се отрече от християнската си вяра, но Твен споделя, че през цялото време си е напомняла думите от Матей 10:32-33: „И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.“
„Започнах да се радвам, Бог искаше да изяви славата Си в моя живот“, казва Теодрос.
В друг затвор на брега на Червено море Твен е настанена в подземна килия, където е непоносима жега. Получава само по една чаша вода на ден, бита е безмилостно от надзирателите, но Твен отново преживява Божията благодат, която ѝ позволява да понесе непосилните страдания. И тя никога не се отказва от вярата си в Христос.
Въпреки че понякога е обзета от страх, колкото повече мъчителите на Твен я бият, толкова повече тя усеща любовта на Бога към тях.
„Приех благодат да издържам на болката и когато гледах хората, които ме биеха, разбирах, че сегашното ми страдание ще ме отведе в славата. Мъчителите ми се смееха, но аз разбирах, че животът на всеки от тях е изгубен, затова започнах да ги обичам. В този момент един стих от Писанието влезе в сърцето ми и аз се помолих: „Прости им, защото не знаят какво правят.“ За мен тази нощ завърши с победа!“
