Изтезаван заради вярата си
През 1947 година Харалан И. Попов, един от изтъкнатите пастори в България, бе арестуван и обвинен чрез лъжливи доказателства в „шпиониране” в полза на Съединените Щати и Великобритания.
Пастор Попов прекарва тринадесет и половина години в 16 комунистически затвора и концентрационни лагери заради непреклонната си вяра в Иисус Христос. Поради пълната отдаденост на служението си като християнски водач той бе подложен на жестоки физически мъчения в ръцете на съветското КГБ и на неговите български предатели-колаборационисти. Изумителното свидетелство за християнската му смелост е отразено в автобиографичната книга „Изтезаван заради вярата си” (публикувана от Zondervan).
Забрана за напускане на България
След арестуването на Харалан на съпругата му Рут, която е от Швеция, но осъществява мисионерска дейност в България, е забранено да напусне България, за да отпътува за родината си. След четири мъчителни години, с помощта на шведското правителство, тя най-после получава разрешение да излезе от страната с двете си деца – Рода и Павел. След пристигането си в Швеция тя е поканена да говори в църквите, които я подкрепят в мисионерската й дейност в България. Тя разказва за изпращането в затвора заради своята вяра на съпруга си и на други християни. Нейните разкази довеждат до нови покани за участие в многолюдни конференции, където Рут показва на християните в църквите, принадлежащи към различни вероизповедания, че макар традиционните методи на мисионерско служение не са вече възможни, все пак има начини да се служи и в страните зад Желязната завеса.
Рут Попова никога не се предава и винаги таи в себе си надеждата, че съпругът й в края на краищата ще бъде пуснат от затвора. Тя подтиква християните да организират групи за молитва и за подписване на петиции от името на съпруга й и на други затворени християни.
Радиопредавания за страните зад Желязната завеса
През 1963 година пастор Попов като по чудо е освободен от затвора и се присъединява към семейството си в Швеция. Той веднага съсредоточава цялата си енергия върху задачата да обърне внимание на обществото върху трудното положение на преследваните християни и да върне Божието слово обратно в комунистическите страни, където библиите се конфискуват и изгарят. Идеята на Харалан е пределно ясна: църквата трябва да бъде „Глас-призив и ръка за помощ”. С подкрепата на църкви в Швеция и Норвегия той начева радиопредавания на Божието слово, предназначени за страните отвъд Желязната завеса, чрез „Транс-световното радио” и чрез IBRA (International Broadcasting Association).
Харалан е първият, който осъществява радиопредавания на евангелското благовестие на български език, независимо че комунистите се опитват да ги заглушат. Слушателите отвъд Желязната завеса се чувстват благословени и членове на българската църква усещат подкрепата, която той им оказва чрез всеотдайното си служение. И все пак в сърцето си Харалан се чувства откъснат от своите братя българи и от затворниците, които продължават да страдат в килиите, които той е споделял с тях. Затова той иска да направи още нещо.
Отпечатване на Библията и нейното разпространение
През 1972 година Харалан основава ECL – Evangelism to Communist Lands (Евангелско благовестие в комунистическите страни), която е днешната международна организация „Врата на Надеждата”. Тя начева проекта „Операция Йерихон” – служение за отпечатване на Библията и нейното тайно разпространение в страните отвъд Желязната завеса. Около 200 хиляди книги на Библията и на Новия Завет са отпечатани и тайно прехвърлени зад Желязната стена. „Врата на Надеждата” подтиква християните да се молят, та Словото Божие да достигне до хората и да събори съвременната Йерихонска стена – Желязната завеса. Чрез служението „Страници от Новия Завет” повече от един милион книги на Новия Завет са разпространени в България, Румъния, Чехословакия и Съветския Съюз.
Още от началото на дейността си „Врата на Надеждата” стартира програмата „Куриер на Библията”, чрез която хиляди и хиляди библии и друга християнска книжнина е нелегално внесена в комунистическите страни в специално устроени за тази цел превозни средства. По случай олимпийските игри в Москва през 1980 година „Врата на Надеждата” отпечатва и тайно внася в Русия 500 хиляди книги на Новия Завет на руски език, върху които като прикритие на корицата е изобразен олимпийският факел.
Друга значителна инициатива е преводът, отпечатването и разпространението на български, румънски и руски език на „Отворената Библия” на Томас Нелсън като „Ръководство за изучаване на Библията”. По-късно е направен запис на тези библии и тe излизат като „Преносимо библейско училище”, предназначено за пастори. „Врата на Надеждата” издава също така Детски библии и песенни сборници на различни езици, „Ръководството на Хейли”, преведено на румънски и „Китайската говореща Библия”.
Религиозна свобода
Мнозина от служителите на „Врата на Надеждата” са имигранти, освободили се от комунистическото потисничество, затова организацията често се е оказвала на предната линия на имигрантското движение. Като се съсредоточава върху хиляда най-крайни случаи на преследване на християни, „Врата на Надеждата” започва издаването на бюлетина „Молитва и действие”, в който са отразени конкретните нужди на християните. Молитвената „мрежа” на християни по цял свят се разраства и става солидна основа за молитвена подкрепа.
От 1967 до 1975 година „Врата на Надеждата” взема участие в слушанията в Американския сенат, протестира пред главната щабквартира на Световния съвет на църквите, работи съвместно с Комисията по човешките права, а също така има големи успехи като участник в Хелзинкската група за мониторинг. Президентът Рейгън осъзнава значителните познания, натрупани от сътрудниците на „Врата на Надеждата”, и във връзка с написването на една негова реч, отнасяща се до тежкото положение на християните в Русия, кани Павел, сина на Харалан, да окаже помощ на неговите сътрудници, които пишат речите му.
Мрежата от куриери на „Врата на Надеждата” тайно предава покани за финансово подпомагане на руски семейства с цел заминаването им на Запад. Едното от първите две семейства, т.нар. „Седмината от посолството”, влиза и остава в американското посолство в Москва и по този начин поражда световна новина. „Врата на Надеждата” публикува книгата „Пуснете Моите люде”, в която главни герои са седмината руснаци от американското посолство; по-късно на основата на книгата е създаден филм с участието на американския актьор Ефрем Зимбалист младши; филмът е излъчен по телевизията в почти всички американски щати.
От баща на син
Харалан Попов винаги е жадувал да посети родината си България. В продължение на двадесет и шест години той живее вън от родната си страна и от хората, които обича толкова много. Но Бог намери начин да сбъдне мечтата му. Независимо от възрастта му, 81 години, и от влошаващото се здраве, Харалан с радост посещава България още един път. Когато отива рано сутринта на неделната служба в църквата, където той е бил пастор в продължение на много години, един млад християнин става и предлага мястото си на възрастния човек, който върви бавно и несигурно. Той сяда и сълзи потичат по лицето му, славейки Бога, а човекът до него се взира с удивление. Слухът бързо се разпространява из църквата и вярващите също започват да плачат.
Харалан Попов, техният отдавнашен пастор и приятел, отново е тук!
На 13 ноември 1988 година, няколко седмици след завръщането си от неговата любима България, Харалан Попов умира. След повече от 50 години служение той се прибира вкъщи – при своя Небесен Отец.
Павел (Пол) Попов, синът на д-р Харалан Попов, работи рамо до рамо с баща си още от самото начало на служението му. Той е президент на „Врата на Надеждата” от 1980 година, когато начева и продължава делото на баща си.
